Aug 31, 2019, 10:47 PM

****+-+

  Poetry
483 1 0

хартиен град, хартиени чувства
измислени хора с перфорирани сърца
мислят си, че са изкуство
а са отражение на нашата душа 

 

механиката им безобразно трака
ръждясала незнайно от какво
мозъкът им някаква плака
всезнаещото човешко зло

 

стърчат като счупени капаци
хипнотизират всяко същество
очите им кухи като тапи
дупката дето изчезна всичкото добро

 

философстват врели некипели
проскърцват със зъби от калай
по улиците крачат с крака неравнодели
човечеството по дяволите отива май

 

тълпи от всякъде се сбират
да видят тези чудеса
смеят се и не разбират
че се гледат в огледала

 

чувства оскотели като буря
поглед в нищото наврян
продупчена сърдечна мускулатура
духът отвътре и той съдран


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...