15 jun 2007, 22:07

:(:(:(

  Poesía
742 0 0
Тогава бях на 13години. На моя път
застана ти. Ах, как жестоко се излъгах в
кафевите ти хубави очи.
Те ме гледаха толкова сърдечно.
Дали ме обичаш, не зная, аз съм
любопитна за това, исках много
от теб и си признавам, че едно
приятелство не ме огря.
Лъчезарният ти поглед бе моята
първа глътка топлина.
Обичам те! Помни това!
Боря се за мъничко любов,
излъчваща се от твоята душа,
чуй моят глас сега!
Ангел мой, къде си?
Моля те, ела при мен,
топлината твоя дай ми,
един миг заедно поне да изживеем!!! :(:(:(

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Момчилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...