15 июн. 2007 г., 22:07

:(:(:(

744 0 0
Тогава бях на 13години. На моя път
застана ти. Ах, как жестоко се излъгах в
кафевите ти хубави очи.
Те ме гледаха толкова сърдечно.
Дали ме обичаш, не зная, аз съм
любопитна за това, исках много
от теб и си признавам, че едно
приятелство не ме огря.
Лъчезарният ти поглед бе моята
първа глътка топлина.
Обичам те! Помни това!
Боря се за мъничко любов,
излъчваща се от твоята душа,
чуй моят глас сега!
Ангел мой, къде си?
Моля те, ела при мен,
топлината твоя дай ми,
един миг заедно поне да изживеем!!! :(:(:(

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Момчилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...