15.06.2007 г., 22:07

:(:(:(

745 0 0
Тогава бях на 13години. На моя път
застана ти. Ах, как жестоко се излъгах в
кафевите ти хубави очи.
Те ме гледаха толкова сърдечно.
Дали ме обичаш, не зная, аз съм
любопитна за това, исках много
от теб и си признавам, че едно
приятелство не ме огря.
Лъчезарният ти поглед бе моята
първа глътка топлина.
Обичам те! Помни това!
Боря се за мъничко любов,
излъчваща се от твоята душа,
чуй моят глас сега!
Ангел мой, къде си?
Моля те, ела при мен,
топлината твоя дай ми,
един миг заедно поне да изживеем!!! :(:(:(

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Момчилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...