Jun 15, 2007, 10:07 PM

:(:(:(

  Poetry
743 0 0
Тогава бях на 13години. На моя път
застана ти. Ах, как жестоко се излъгах в
кафевите ти хубави очи.
Те ме гледаха толкова сърдечно.
Дали ме обичаш, не зная, аз съм
любопитна за това, исках много
от теб и си признавам, че едно
приятелство не ме огря.
Лъчезарният ти поглед бе моята
първа глътка топлина.
Обичам те! Помни това!
Боря се за мъничко любов,
излъчваща се от твоята душа,
чуй моят глас сега!
Ангел мой, къде си?
Моля те, ела при мен,
топлината твоя дай ми,
един миг заедно поне да изживеем!!! :(:(:(

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Момчилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...