22 jul 2010, 14:05

...

  Poesía
378 0 0

Къде сега е моята душа -
изгубена е нейде в мрака.
И една ранена птица без крила
в самотата своите сълзи изплака.

Не чу се ни стон, ни вопъл,
нито вик към безкрая.
Само един спомен топъл
грее сърцето, което иска да мечтае.

А в него струните късат се една по една.
На тях опитен музикант бе свирил,
но последната му нота бе самота,
завърши акорда финален и си отиде.

Без път, без обич, без страх...
Птицата не умее да разпери своите крила.
Паднала безпощадно в земния прах,
тя не знае как да лети сама.

Скъсалият струните сега е далече,
отнесен в неизвестност от хорския поток.
А студът на мрака сковава птицата вече.
Сама сгушва се, унася се в сън вечен и дълбок.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...