...

Къде сега е моята душа -
изгубена е нейде в мрака.
И една ранена птица без крила
в самотата своите сълзи изплака.

Не чу се ни стон, ни вопъл,
нито вик към безкрая.
Само един спомен топъл
грее сърцето, което иска да мечтае.

А в него струните късат се една по една.
На тях опитен музикант бе свирил,
но последната му нота бе самота,
завърши акорда финален и си отиде.

Без път, без обич, без страх...
Птицата не умее да разпери своите крила.
Паднала безпощадно в земния прах,
тя не знае как да лети сама.

Скъсалият струните сега е далече,
отнесен в неизвестност от хорския поток.
А студът на мрака сковава птицата вече.
Сама сгушва се, унася се в сън вечен и дълбок.