Къде сега е моята душа -
изгубена е нейде в мрака.
И една ранена птица без крила
в самотата своите сълзи изплака.
Не чу се ни стон, ни вопъл,
нито вик към безкрая.
Само един спомен топъл
грее сърцето, което иска да мечтае.
А в него струните късат се една по една.
На тях опитен музикант бе свирил,
но последната му нота бе самота,
завърши акорда финален и си отиде. ...