***

19 abr 2011, 19:56

Poesía

484 0 1

Мечтите ми са измечтани

и всеки спомен заличих.

Превързах старите си рани.

Превърнах болката във стих.

Душата ми е прикована

и нося кръста си сама,

но накъде ли да се дяна

среднощ в морето от тъма?

Потърсих си сама началото,

но срещна ме със гняв светът

и слях се във едно със цялото

в безвремие без фар и път.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.