бялатишина
141 124
18 feb 2020, 14:56

* * * 

  Poesía » De amor
588 4 5

Между двете ни длани
се разтваря земята.
Планини, океани
и пустинните пясъци.

За самотния колко
непристъпна нощта е.
Как очаква със болка
да се свърши века ѝ.

Но за двамата сáмо
утринта е зловеща.
Крепостта – тихо рамо,
пак пред нея се свежда.

И вселените слети
пак далеч се отдръпват.
Стая, пълна с предмети,
вместо свята безплътност.

Но денят е различен.
И под кожата нямо
се е сгушил магичен
къс невидима цялост.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??