* * *

Feb 18, 2020, 2:56 PM

Poetry » Love

891 4 5

Между двете ни длани
се разтваря земята.
Планини, океани
и пустинните пясъци.
За самотния колко
непристъпна нощта е.
Как очаква със болка
да се свърши века ѝ.
Но за двамата сáмо
утринта е зловеща.
Крепостта – тихо рамо,
пак пред нея се свежда. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works