* * *

Feb 18, 2020, 2:56 PM

Poetry » Love

583 4 5

Между двете ни длани
се разтваря земята.
Планини, океани
и пустинните пясъци.

За самотния колко
непристъпна нощта е.
Как очаква със болка
да се свърши века ѝ.

Но за двамата сáмо
утринта е зловеща.
Крепостта – тихо рамо,
пак пред нея се свежда.

И вселените слети
пак далеч се отдръпват.
Стая, пълна с предмети,
вместо свята безплътност.

Но денят е различен.
И под кожата нямо
се е сгушил магичен
къс невидима цялост.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Plevel (Силвия Илиева)

2020-02-19T08:07:55+02:00

Още с първото изречение ме грабна. 🌹
ИнаКалина

2020-02-18T17:55:58+02:00

Завъртя света кратко и чудно като в калейдоскоп!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-02-18T16:59:55+02:00

Разкош!
ico10 (Христо Стефанов)

2020-02-18T15:30:24+02:00

Хубаво е!
Dendu89 (Деница Гарелова)

2020-02-18T15:01:07+02:00

Чудесно е "къс невидима цялост"

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works