* * *
Между двете ни длани
се разтваря земята.
Планини, океани
и пустинните пясъци.
За самотния колко
непристъпна нощта е.
Как очаква със болка
да се свърши века ѝ.
Но за двамата сáмо
утринта е зловеща.
Крепостта – тихо рамо,
пак пред нея се свежда.
И вселените слети
пак далеч се отдръпват.
Стая, пълна с предмети,
вместо свята безплътност.
Но денят е различен.
И под кожата нямо
се е сгушил магичен
къс невидима цялост.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
"къс невидима цялост" 