бялатишина
136 124
18.02.2020 г., 14:56 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
717 4 5

Между двете ни длани
се разтваря земята.
Планини, океани
и пустинните пясъци.

За самотния колко
непристъпна нощта е.
Как очаква със болка
да се свърши века ѝ.

Но за двамата сáмо
утринта е зловеща.
Крепостта – тихо рамо,
пак пред нея се свежда.

И вселените слети
пак далеч се отдръпват.
Стая, пълна с предмети,
вместо свята безплътност.

Но денят е различен.
И под кожата нямо
се е сгушил магичен
къс невидима цялост.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??