Vrabcheto (Кирил Бачев) Vrabcheto (Кирил Бачев)
74
26 jul 2007, 21:29

Царицата на Амазонките

  Poesía
2.4K 0 11


             Амазонки - 

             непокорни  дъщери на времето...
             Зъзнат   вече  китарните  струни...


             Не  ме  интересува  колко  мъже  са  убити -
             от  гордото племе -

             всред   грохот   на  копита  тайфунни...


             О, когато  видях  Царицата  тяхна...!!!

             Бях Слушал   отдавна  за  нейната  Власт.

             Нито  спомен   от  строгост!!!


             Едно

             синеоко

             момиче ме  гледаше  със  детински  зеници!!!

             И   нейната  гордост   беше  невинна...!!!...


             Бях   слушал    в  предание,  че  Амазонките  са  убийци...

             За  закона  им   като  природа  суров...

             Но  Царицата  тяхна  като  себе си  ме  обикна


             и  тайно  мен   скрила   в  една  пещера,

             живота   ми  тя  пощади -


             от  Любов...


             И скрита  при мен  пристигаше нощем -


            неотразима  като  Красотата.

            Разбрах, че  тя  е  Обичта...





 ......................................................................................................................




            Отминалите  вековe

            посипаха 

            със прах


            папируса на  Този  Зов

                       

           


       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Бачев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0