26.07.2007 г., 21:29

Царицата на Амазонките

2.4K 0 11


             Амазонки - 

             непокорни  дъщери на времето...
             Зъзнат   вече  китарните  струни...


             Не  ме  интересува  колко  мъже  са  убити -
             от  гордото племе -

             всред   грохот   на  копита  тайфунни...


             О, когато  видях  Царицата  тяхна...!!!

             Бях Слушал   отдавна  за  нейната  Власт.

             Нито  спомен   от  строгост!!!


             Едно

             синеоко

             момиче ме  гледаше  със  детински  зеници!!!

             И   нейната  гордост   беше  невинна...!!!...


             Бях   слушал    в  предание,  че  Амазонките  са  убийци...

             За  закона  им   като  природа  суров...

             Но  Царицата  тяхна  като  себе си  ме  обикна


             и  тайно  мен   скрила   в  една  пещера,

             живота   ми  тя  пощади -


             от  Любов...


             И скрита  при мен  пристигаше нощем -


            неотразима  като  Красотата.

            Разбрах, че  тя  е  Обичта...





 ......................................................................................................................




            Отминалите  вековe

            посипаха 

            със прах


            папируса на  Този  Зов

                       

           


       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Бачев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...