Амазонки -
непокорни дъщери на времето...
Зъзнат вече китарните струни...
Не ме интересува колко мъже са убити -
от гордото племе -
всред грохот на копита тайфунни...
О, когато видях Царицата тяхна...!!!
Бях Слушал отдавна за нейната Власт.
Нито спомен от строгост!!!
Едно
синеоко
момиче ме гледаше със детински зеници!!!
И нейната гордост беше невинна...!!!...
Бях слушал в предание, че Амазонките са убийци...
За закона им като природа суров...
Но Царицата тяхна като себе си ме обикна
и тайно мен скрила в една пещера,
живота ми тя пощади -
от Любов...
И скрита при мен пристигаше нощем -
неотразима като Красотата.
Разбрах, че тя е Обичта...
......................................................................................................................
Отминалите вековe
посипаха
със прах
папируса на Този Зов
© Кирил Бачев All rights reserved.
Поздрави!