30 nov 2004, 21:43

Царицата навред е самота

  Poesía
1.2K 0 8

Дърветата се разсъбличат
пред очите ми.
Остават голи.
Без листа.
Потъват в скръб
за пролетните ласки.
Окъпани от дъжд
през есента.
Килим от листи
по земята има.
Нозете ми потъват
в цвят.
Прелита птица.
Закъсняла.
В душата ми е
хладна есен
пак,
а идва зима.
Пуста.
Бяла.
Без теб.
Дърветата са голи.
Плача.
Царицата навред е
самота.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оливър, есента е красив сезон. Е, понякога е тъжен, но слънцето ни се усмихва скрито зад косите на облаци...Повярвай.
  • Илиане благодаря ти за милите слова. Радвам се, че ти е харесало.)
  • много е хубаво ... прочетох ти няколко произжедения много са добри ... още едно 6 от мен
  • Едно прекрасно стихотворение, за един ужасен сезон!
  • Емма, благодаря ти.)

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...