30 нояб. 2004 г., 21:43

Царицата навред е самота

1.2K 0 8

Дърветата се разсъбличат
пред очите ми.
Остават голи.
Без листа.
Потъват в скръб
за пролетните ласки.
Окъпани от дъжд
през есента.
Килим от листи
по земята има.
Нозете ми потъват
в цвят.
Прелита птица.
Закъсняла.
В душата ми е
хладна есен
пак,
а идва зима.
Пуста.
Бяла.
Без теб.
Дърветата са голи.
Плача.
Царицата навред е
самота.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оливър, есента е красив сезон. Е, понякога е тъжен, но слънцето ни се усмихва скрито зад косите на облаци...Повярвай.
  • Илиане благодаря ти за милите слова. Радвам се, че ти е харесало.)
  • много е хубаво ... прочетох ти няколко произжедения много са добри ... още едно 6 от мен
  • Едно прекрасно стихотворение, за един ужасен сезон!
  • Емма, благодаря ти.)

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...