30 нояб. 2004 г., 21:43

Царицата навред е самота 

  Поэзия
1005 0 8

Дърветата се разсъбличат
пред очите ми.
Остават голи.
Без листа.
Потъват в скръб
за пролетните ласки.
Окъпани от дъжд
през есента.
Килим от листи
по земята има.
Нозете ми потъват
в цвят.
Прелита птица.
Закъсняла.
В душата ми е
хладна есен
пак,
а идва зима.
Пуста.
Бяла.
Без теб.
Дърветата са голи.
Плача.
Царицата навред е
самота.

 

© Лили Спасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Оливър, есента е красив сезон. Е, понякога е тъжен, но слънцето ни се усмихва скрито зад косите на облаци...Повярвай.
  • Илиане благодаря ти за милите слова. Радвам се, че ти е харесало.)
  • много е хубаво ... прочетох ти няколко произжедения много са добри ... още едно 6 от мен
  • Едно прекрасно стихотворение, за един ужасен сезон!
  • Емма, благодаря ти.)
  • Добре пишеш наистина и от мене 6.
  • Благодаря ти Пепа)))Радвам се, че ти е харесало.
  • Много хубаво си описала есенната картина в унисон със самотата. От мен 6 с усмивка.
Предложения
: ??:??