Nov 30, 2004, 9:43 PM

Царицата навред е самота

  Poetry
1.2K 0 8

Дърветата се разсъбличат
пред очите ми.
Остават голи.
Без листа.
Потъват в скръб
за пролетните ласки.
Окъпани от дъжд
през есента.
Килим от листи
по земята има.
Нозете ми потъват
в цвят.
Прелита птица.
Закъсняла.
В душата ми е
хладна есен
пак,
а идва зима.
Пуста.
Бяла.
Без теб.
Дърветата са голи.
Плача.
Царицата навред е
самота.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оливър, есента е красив сезон. Е, понякога е тъжен, но слънцето ни се усмихва скрито зад косите на облаци...Повярвай.
  • Илиане благодаря ти за милите слова. Радвам се, че ти е харесало.)
  • много е хубаво ... прочетох ти няколко произжедения много са добри ... още едно 6 от мен
  • Едно прекрасно стихотворение, за един ужасен сезон!
  • Емма, благодаря ти.)

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...