16 nov 2007, 12:04

Царството на любовта 

  Poesía » Filosófica
815 0 9
Открий ме в гълъбите бели,
кацащи на пустия площад.
Те са пратеници на съдбата,
носещи вести от моя свят.

А той е съвсем надалеч,
изгубен горе в небесата.
Но с преимущества безчет,
пълен с духа на красотата.

Там се раждат златни рими,
без намесата на алхимик.
Дори ветровете са поети,
с влюбен поглед, звездолик.

Това е царството на любовта.
В него никой не сънува,
няма тъжен спомен и мечта.
Самият бог Ерос там ловува.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??