16 nov 2007, 12:04

Царството на любовта

1.1K 0 9
Открий ме в гълъбите бели,
кацащи на пустия площад.
Те са пратеници на съдбата,
носещи вести от моя свят.

А той е съвсем надалеч,
изгубен горе в небесата.
Но с преимущества безчет,
пълен с духа на красотата.

Там се раждат златни рими,
без намесата на алхимик.
Дори ветровете са поети,
с влюбен поглед, звездолик.

Това е царството на любовта.
В него никой не сънува,
няма тъжен спомен и мечта.
Самият бог Ерос там ловува.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...