Nov 16, 2007, 12:04 PM

Царството на любовта

1.1K 0 9
Открий ме в гълъбите бели,
кацащи на пустия площад.
Те са пратеници на съдбата,
носещи вести от моя свят.

А той е съвсем надалеч,
изгубен горе в небесата.
Но с преимущества безчет,
пълен с духа на красотата.

Там се раждат златни рими,
без намесата на алхимик.
Дори ветровете са поети,
с влюбен поглед, звездолик.

Това е царството на любовта.
В него никой не сънува,
няма тъжен спомен и мечта.
Самият бог Ерос там ловува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...