Nov 16, 2007, 12:04 PM

Царството на любовта

1.1K 0 9
Открий ме в гълъбите бели,
кацащи на пустия площад.
Те са пратеници на съдбата,
носещи вести от моя свят.

А той е съвсем надалеч,
изгубен горе в небесата.
Но с преимущества безчет,
пълен с духа на красотата.

Там се раждат златни рими,
без намесата на алхимик.
Дори ветровете са поети,
с влюбен поглед, звездолик.

Това е царството на любовта.
В него никой не сънува,
няма тъжен спомен и мечта.
Самият бог Ерос там ловува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...