16.11.2007 г., 12:04

Царството на любовта

1.1K 0 9
Открий ме в гълъбите бели,
кацащи на пустия площад.
Те са пратеници на съдбата,
носещи вести от моя свят.

А той е съвсем надалеч,
изгубен горе в небесата.
Но с преимущества безчет,
пълен с духа на красотата.

Там се раждат златни рими,
без намесата на алхимик.
Дори ветровете са поети,
с влюбен поглед, звездолик.

Това е царството на любовта.
В него никой не сънува,
няма тъжен спомен и мечта.
Самият бог Ерос там ловува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...