Царството на сенките

Искам да знам дали съществувам?

Жив ли съм  или на такъв се преструвам?

Какво бе с теб и какво е сега...

Истина или лъжа бе любовта?

В Царството на сенките сам царувам.

Ден и нощ пустини обитавам,

себе си търся, но и в това се провалям.

Не зная защо просто ме забрави,

явно всички около мен бяха за тебе прави.

Не исках на чужди думи да повярвам,

не исках да те загубя.

За тебе бях готов на всичко,

дори и живота си да погубя!

Толкова много имах с теб,

а сега съм като пустиня от лед.

Не мога да продължа напред,

не мога да кажа, че всичко ще е наред.

За мене беше любовта последна,

а за тебе аз съм бил авантюра поредна.

Сега се лутам без посока в мрака,

скитам се между сенки от изминали дни.

И още вярвам в теб...

И още те обичам...

И още в любовта ми прокълната се вричам...

Сам останах, сам...

И, кълна ти се, нищо, съвсем нищо не знам.

Не знам дали живея...

Не знам дали мога да плача или да се смея...

Направи ме Цар на пустини...

В това ме превърна,

а аз още искам и опитвам любовта да върна.