Nov 28, 2010, 6:31 PM

Царството на сенките

  Poetry » Love
688 0 2

 

Царството на сенките

 

Искам да знам дали съществувам?

Жив ли съм  или на такъв се преструвам?

Какво бе с теб и какво е сега...

Истина или лъжа бе любовта?

В Царството на сенките сам царувам.

Ден и нощ пустини обитавам,

себе си търся, но и в това се провалям.

Не зная защо просто ме забрави,

явно всички около мен бяха за тебе прави.

Не исках на чужди думи да повярвам,

не исках да те загубя.

За тебе бях готов на всичко,

дори и живота си да погубя!

Толкова много имах с теб,

а сега съм като пустиня от лед.

Не мога да продължа напред,

не мога да кажа, че всичко ще е наред.

За мене беше любовта последна,

а за тебе аз съм бил авантюра поредна.

Сега се лутам без посока в мрака,

скитам се между сенки от изминали дни.

И още вярвам в теб...

И още те обичам...

И още в любовта ми прокълната се вричам...

Сам останах, сам...

И, кълна ти се, нищо, съвсем нищо не знам.

Не знам дали живея...

Не знам дали мога да плача или да се смея...

Направи ме Цар на пустини...

В това ме превърна,

а аз още искам и опитвам любовта да върна.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ахмед Ахмедов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси...Не сам професионалист, просто ми харесва от време на врем да пиша.
  • Поздравления, царю на пустини! Има какво да се пипне в този стих, но пък попаденията ти са страхотни

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....