28.11.2010 г., 18:31

Царството на сенките

689 0 2

 

Царството на сенките

 

Искам да знам дали съществувам?

Жив ли съм  или на такъв се преструвам?

Какво бе с теб и какво е сега...

Истина или лъжа бе любовта?

В Царството на сенките сам царувам.

Ден и нощ пустини обитавам,

себе си търся, но и в това се провалям.

Не зная защо просто ме забрави,

явно всички около мен бяха за тебе прави.

Не исках на чужди думи да повярвам,

не исках да те загубя.

За тебе бях готов на всичко,

дори и живота си да погубя!

Толкова много имах с теб,

а сега съм като пустиня от лед.

Не мога да продължа напред,

не мога да кажа, че всичко ще е наред.

За мене беше любовта последна,

а за тебе аз съм бил авантюра поредна.

Сега се лутам без посока в мрака,

скитам се между сенки от изминали дни.

И още вярвам в теб...

И още те обичам...

И още в любовта ми прокълната се вричам...

Сам останах, сам...

И, кълна ти се, нищо, съвсем нищо не знам.

Не знам дали живея...

Не знам дали мога да плача или да се смея...

Направи ме Цар на пустини...

В това ме превърна,

а аз още искам и опитвам любовта да върна.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ахмед Ахмедов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси...Не сам професионалист, просто ми харесва от време на врем да пиша.
  • Поздравления, царю на пустини! Има какво да се пипне в този стих, но пък попаденията ти са страхотни

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...