Царят дъжд

Comentarios

• 

  МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

  Благодаря, Иван. Трябва да се противопоставяме и да отстояваме позицията си, но без да се опитваме на всяка цена да налагаме волята си. И да преодоляваме страховете си, че няма да бъдем разбрани. Да не се поддаваме на хипнотичната сила на "дъжда", който успокоява, но и ни лишава от възможността да мислим и да чувстваме, и все да се връщаме към "утробата". Там е уютно, но не е истински живот, а само спирка по пътя нататък.

  2019-02-11T15:27:02+02:00
• 

  Mitvans (Иванъ Митовъ)

  Отново препрочитам стиха ти! Първия път обърнах по-голямо внимание на формата, облечена в строгите граници на римата и ритмиката! Не обърнах внимание, че там, където живееш ти, има чести дъждове. Вгледах се в последния ти стих. И направих сравнение с емоционалното ти състояние преди писането. Точно този стих, чрез образа на светулката изразява твоето душевно състояние: "спори с падналия мрак
  кротичко една светулка".
  Прозира смирение пред невъзможността човек да промени нещата и да ги приеме каквито са! Казват, че най-силната част в една творба е в нейния край. Постигнала си силата на изказа с обикновени думи, които се запомнят! Страданията в живота, правят човека мъдър! Карат го да успокои ритъма на сърцето и чувствата, за да продължи напред по житейската спирала на времето. Дано думите ми да бъдат правилно разбрани.
  Още веднъж поздравления за стиха! И за спокойния тон, при който протекоха разискванията!

  2019-02-11T15:09:25+02:00
• 

  МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

  Придържаш се към мнението, че мъж и жена не могат да са приятели ли? На мен ми се струва, че могат. Струва ми се, че жените не могат да са приятелки, има винаги съперничество. А мъжът и жената няма какво да делят, имат взаимна изгода един от друг и затова не се прецакват. А това за тайфуните с женски имена са го измислили романтичните мъжки умове. Все ни виждат в ореол, дори и да е на вещици-магьосници, и ние нямаме нищо напротив, дори поддържаме тази заблуда. Но се отплеснахме в олицетворението, в стихотворението става въпрос буквално за дъжд, който те приспива и за това, кое трябва да се помни и кое не. Някои свързват съня със смъртта, но аз смятам, че той помага на мозъка да подреди преживяванията от деня и на тялото да си почине. Въпреки че имам и стихотворения, в които сънят е страшен. Според зависи.

  2019-02-11T14:56:49+02:00
• 

  palenka (П Антонова)

  за това тайфуните носят женски имена, стихиите са всичко изброено

  2019-02-11T14:47:32+02:00
• 

  МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

  Пепи, в това стихотворение дъждът е утеха, имам стихотворение, в което е "студен и тих" и те побиват тръпки от него, имам друго, в което е олицетворен и ми е "приятел", не става въпрос за природното явление, а за моето емоционално състояние. Не съм закрепостила "дъжда" с етикат "добър" или "лош", няма как да е. Разбира се, че не си длъжна да се съгласяваш с мен, имаш си твое виждане и това ме радва. Благодаря ти, че го споделяш, интересна ми е всяка гледна точка. Ани, благодаря, важното е да спорим "кротко", а не да се караме и мразим. Усмивка. Дано не сме досадили на читателите.

  2019-02-11T14:42:54+02:00