10.02.2019 г., 16:25

Царят дъжд

656 5 24

Цяла нощ дъждът валя

и замислено провеси

над дървета и поля

плюшена завеса.

 

Тихо скри кога и кой...

и разтвори всеки спомен  –

заструи в света покой

и отдъхна всеки гонен.

 

Всеки радостен заспа,

всеки тъжен се унесе  –

пее сънната вода

люлчина, приспивна песен.

 

Няма болка, няма смях  –

всеки порив е прокуден.

Царят дъжд пилее прах

от надежди и заблуди.

 

Само в мокрия гъстак,

под изсъхнала шушулка

спори с падналия мрак

кротичко една светулка.

 

1994

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Иван. Трябва да се противопоставяме и да отстояваме позицията си, но без да се опитваме на всяка цена да налагаме волята си. И да преодоляваме страховете си, че няма да бъдем разбрани. Да не се поддаваме на хипнотичната сила на "дъжда", който успокоява, но и ни лишава от възможността да мислим и да чувстваме, и все да се връщаме към "утробата". Там е уютно, но не е истински живот, а само спирка по пътя нататък.
  • Отново препрочитам стиха ти! Първия път обърнах по-голямо внимание на формата, облечена в строгите граници на римата и ритмиката! Не обърнах внимание, че там, където живееш ти, има чести дъждове. Вгледах се в последния ти стих. И направих сравнение с емоционалното ти състояние преди писането. Точно този стих, чрез образа на светулката изразява твоето душевно състояние: "спори с падналия мрак
    кротичко една светулка".
    Прозира смирение пред невъзможността човек да промени нещата и да ги приеме каквито са! Казват, че най-силната част в една творба е в нейния край. Постигнала си силата на изказа с обикновени думи, които се запомнят! Страданията в живота, правят човека мъдър! Карат го да успокои ритъма на сърцето и чувствата, за да продължи напред по житейската спирала на времето. Дано думите ми да бъдат правилно разбрани.
    Още веднъж поздравления за стиха! И за спокойния тон, при който протекоха разискванията!
  • Придържаш се към мнението, че мъж и жена не могат да са приятели ли? На мен ми се струва, че могат. Струва ми се, че жените не могат да са приятелки, има винаги съперничество. А мъжът и жената няма какво да делят, имат взаимна изгода един от друг и затова не се прецакват. А това за тайфуните с женски имена са го измислили романтичните мъжки умове. Все ни виждат в ореол, дори и да е на вещици-магьосници, и ние нямаме нищо напротив, дори поддържаме тази заблуда. Но се отплеснахме в олицетворението, в стихотворението става въпрос буквално за дъжд, който те приспива и за това, кое трябва да се помни и кое не. Някои свързват съня със смъртта, но аз смятам, че той помага на мозъка да подреди преживяванията от деня и на тялото да си почине. Въпреки че имам и стихотворения, в които сънят е страшен. Според зависи.
  • за това тайфуните носят женски имена, стихиите са всичко изброено
  • Пепи, в това стихотворение дъждът е утеха, имам стихотворение, в което е "студен и тих" и те побиват тръпки от него, имам друго, в което е олицетворен и ми е "приятел", не става въпрос за природното явление, а за моето емоционално състояние. Не съм закрепостила "дъжда" с етикат "добър" или "лош", няма как да е. Разбира се, че не си длъжна да се съгласяваш с мен, имаш си твое виждане и това ме радва. Благодаря ти, че го споделяш, интересна ми е всяка гледна точка. Ани, благодаря, важното е да спорим "кротко", а не да се караме и мразим. Усмивка. Дано не сме досадили на читателите.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...