10.02.2019 г., 16:25 ч.

Царят дъжд 

133 5 24

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) Благодаря, Иван. Трябва да се противопоставяме и да отстояваме позицията си, но без да се опитваме на всяка цена да налагаме волята си. И да преодоляваме страховете си, че няма да бъдем разбрани. Да не се поддаваме на хипнотичната сила на "дъжда", който успокоява, но и ни лишава от възможността да мислим и да чувстваме, и все да се връщаме към "утробата". Там е уютно, но не е истински живот, а само спирка по пътя нататък.
  • Mitivan (Иван Митов) Отново препрочитам стиха ти! Първия път обърнах по-голямо внимание на формата, облечена в строгите граници на римата и ритмиката! Не обърнах внимание, че там, където живееш ти, има чести дъждове. Вгледах се в последния ти стих. И направих сравнение с емоционалното ти състояние преди писането. Точно този стих, чрез образа на светулката изразява твоето душевно състояние: "спори с падналия мрак
    кротичко една светулка".
    Прозира смирение пред невъзможността човек да промени нещата и да ги приеме каквито са! Казват, че най-силната част в една творба е в нейния край. Постигнала си силата на изказа с обикновени думи, които се запомнят! Страданията в живота, правят човека мъдър! Карат го да успокои ритъма на сърцето и чувствата, за да продължи напред по житейската спирала на времето. Дано думите ми да бъдат правилно разбрани.
    Още веднъж поздравления за стиха! И за спокойния тон, при който протекоха разискванията!
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) Придържаш се към мнението, че мъж и жена не могат да са приятели ли? На мен ми се струва, че могат. Струва ми се, че жените не могат да са приятелки, има винаги съперничество. А мъжът и жената няма какво да делят, имат взаимна изгода един от друг и затова не се прецакват. А това за тайфуните с женски имена са го измислили романтичните мъжки умове. Все ни виждат в ореол, дори и да е на вещици-магьосници, и ние нямаме нищо напротив, дори поддържаме тази заблуда. Но се отплеснахме в олицетворението, в стихотворението става въпрос буквално за дъжд, който те приспива и за това, кое трябва да се помни и кое не. Някои свързват съня със смъртта, но аз смятам, че той помага на мозъка да подреди преживяванията от деня и на тялото да си почине. Въпреки че имам и стихотворения, в които сънят е страшен. Според зависи.
  • palenka (Пепи) за това тайфуните носят женски имена, стихиите са всичко изброено
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) Пепи, в това стихотворение дъждът е утеха, имам стихотворение, в което е "студен и тих" и те побиват тръпки от него, имам друго, в което е олицетворен и ми е "приятел", не става въпрос за природното явление, а за моето емоционално състояние. Не съм закрепостила "дъжда" с етикат "добър" или "лош", няма как да е. Разбира се, че не си длъжна да се съгласяваш с мен, имаш си твое виждане и това ме радва. Благодаря ти, че го споделяш, интересна ми е всяка гледна точка. Ани, благодаря, важното е да спорим "кротко", а не да се караме и мразим. Усмивка. Дано не сме досадили на читателите.
  • palenka (Пепи) Дъждът е сълзите на боговете, за съжаление все по-поройно и стихийно плачат... Всичко е добрО, когато води към нещо по-добро!
    В тоя смисъл не мога да не се съглася с всичко казано от теб!
  • Anita765 (Ани Монева) Хареса ми отворения ти финал, в който има една тъжна нотка, въпреки миещите дъждовни капки.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) Не знам дали се налага да обяснявам, обаче, че в свят, където "царува" дъждът, би било доста тягостно. Човек е устроен да търси, да преживява разнообразни емоции, да се развива и учи и от доброто, и от лошото, което му се случва. Може би по-лошото от отрицателните емоции /стига да не са постоянни, разбира се/ е липсата на емоции, безчувствието. В особено тежки ситуации анестезията на "лекарства" като дъжда, изпратени ни от Бог, е изход, но само временен, почивка, за да събереш сили и да продължиш. Затова не съм съгласна с Гьоте и не бих казала "О, миг поспри!", дори и в най-щастливия момент от живота си. Но ще се постарая да го запомня, да съхраня усещането и да се връщам към него в трудни моменти.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) Благодаря, Иржи. Точно това обяснявах на Иван, че не съм "изпипвала" нищо. Написах стихотворението в емоционално труден момент и дъждът ме успокои с кроткото си шумолене, съвсем навреме, заспах и се събудих бодра и отпочинала. Опасявам се, че както и всичко друго - бял стих, дълги, кратки стихове и т. н., към римите са се прикрепили допълнителни значения и те се отразяват на обективността на преценката ни за тях. Това пък пречи да се твори "свободно", извини ме за каламбура. Трудно е да се абстрахираш от тези допълнителни значения, а те подсъзнателно ограничават. Но аз вече съм писала многократно за това.
  • Иржи (Ирина Филипова) Сигурно съм старомодна щом толкова и само харесвам мерената реч!Уважавам хората,които са "изпипали"докрай и ритъма преди всичко и римите!Такъв е и твоя стих ,Мария,хареса ми и,че ти се лее мисълта без да гадае читателя какво искаш да кажеш!Браво!
  • palenka (Пепи) Винаги се радвам и удивлявам на красиво точните подредени думи!
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) Благодаря за "разкоша" и усмивките, Пепи.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) Благодаря, Иван. Оценките на колеги по перо са изключително важни за мен. Те ми помагат да си сверя часовника. Затова държа да са искрени. Но свободният стих не е толкова лесен, поне за мен сега. Преди пишех, без да мисля много за рими и форма, и се получаваха най-разнообразни стихотворения /циганската ми баница в стихове/. След това изгубих вдъхновение и започнах да чета за поетика, рими, твърди форми и да пробвам. Римата и формата бяха като корсет, който придържаше изплъзващите се смисъл и вдъхновение. Все още е така. Засега трупам знания и чакам формата и съдържанието да се срещнат.
  • palenka (Пепи) присъединявам се и аз с "разкош"!
  • Mitivan (Иван Митов) Хареса ми твоя стих! Скоро не бях чел твои стихове. Винаги изпитвам радост, когато чета римувана поезия, каквато е и твоята. Владееш прекрасно римата! Желая ти много, много творчески успехи! И щастие разбира се! Зная колко много труд полага твореца за да съобразява и нагласи римите и ритмиката,Удовлетворението от труда, понякога и безсънни нощи, му дава сили да продължи по нелекия път на класиците. . Разбира се уважавам и творците, които пишат в свободен стих, който дава по- леки начини за изразяване на вътрешните чувства.
    Моите поздравления!
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) Благодаря, Силвия. Не споменавам имена, когато благодаря за "Любими", защото няма опция, която да показва на останалите кой е прибрал стихотворение там и уважавам правото на всеки да запази конфиденциалност, ако желае. Това не е намек, че искам и коментар. Оставям на всеки сам да прецени по какъв начин да покаже отношението си и уважавам избора му. Уточнявам го, за да не бъда разбрана погрешно.
  • Plevel (Силвия Илиева) И аз мисля, че е разкошно.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) Благодаря за "Любими".
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) Благодаря, Лина, Надя.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Разкош!
  • линасветлана (Лина - Светлана) Разкошно! Аплодисменти!!!
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) Дано тези четири точки и разяснения не отблъснат читателите да възприемат стихотворението ми по същество и да го оценят по съвест. Благодаря.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) "Към луната" не е сред стихотворенията, които имам, затова съм сигурна, че не съм го чела преди.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) Във втората строфа да се чете "Тихо скри кога и кой", тези четири точки не знам откъде са се взели, извинявам се. Пуснах стихотворението сега, за да покажа, че понякога се случват и съвпадения. Настроението и изразните средства са сходни с "Към луната" на Грилпарцер, но не бях го чела преди. Наскоро имаше дискусия трябва ли да се слагат чуждите думи в кавички и кои. На мен ми се случва да съм повлияна от нечия поезия и неволно да подражавам, /когато се усетя, цитирам, но понякога просто не помня какво съм чела/ но в този случай съм категорична, че е съвпадение. Стихотворението е писано преди ерата на Интернет, а от Грилпарцер имам само три стихотворения на немски, гимназиалните ми познания не ми позволяваха да ги разбера. Започнах да го превеждам преди около седмица и ми отне много труд и ровене из речници и Интернет. Той използва много игра на думи и фразеологизми, трябваше да съм сигурна в значението им. Казвам всичко това като пример, че не трябва да се правят прибързани изводи.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.