31 mar 2006, 17:12

царят на хаоса

  Poesía
890 0 4
кълба от дим и прах
останали от този крах
се издигат и падат
по празната улица
отваря се адът
в човешките лица.
Лампите са слепи
певците неми
принципите натрошени
вратите отворени
умовете разпилени
телата отнесени
хаха отнесени от вихъра
на болният ум.
Разрухата желаеше ти,

но постигнатото хареса ли ти?
Сега си там
отсреща
затворен завинаги
наблюдаваш своето творение
искаш да го спреш
ала късно е уви,
някой до теб ще мълви
че ти си краля на хаоса
хаоса в умовете на изгубените
в огнената клада.
Потърси пощада
Потърси наслада
Но намери само омраза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Текстове.... мдааааааам. Не знам за песен или за стих, но на мен много ми пасват!
  • Чакай сега да се разберем.Навремето Том Арайа от Слейър отговори на журналистически въпрос относно омразата и бруталността в текстовете му,че всъщност той е именно срещу омразата и бруталността.Тогава и аз бях на 14-15 години и направо го намразих тоя човек, защото истински вярвах,че текстовете са огледало на неговите виждания.И все пак ти текстове за блек метъл ли пишеш или се опитваш до пишеш поезия?
  • "За злобния светът е зъл и злобен/ и вижда той във всекиго подобен"(Шекспир)
    ами мисля, че всеки има моменти на злоба, когато нервите ти едва издържат, сякаш трябва да балансираш роял върху косъм и просто ти се иска да изкараш едно БеФеГе и да избиваш наред всичката отвратителна сган що пъпли по земята...
    абе важното е да се осъзнаеш преди да си прекрачил прага на оръжейния и да погледнеш към собствената си черна същност, а не да хвърляш змии и отрови всред хората, които не заслужават да бъдат мразени... пролет е, все пак
  • Да наистина Краля на хаоса е обречен на омразата и самотата. Но той трябва да съществува за да може да разрушава и да проправя път на творчеството и порядъка.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...