Mar 31, 2006, 5:12 PM

царят на хаоса

  Poetry
887 0 4
кълба от дим и прах
останали от този крах
се издигат и падат
по празната улица
отваря се адът
в човешките лица.
Лампите са слепи
певците неми
принципите натрошени
вратите отворени
умовете разпилени
телата отнесени
хаха отнесени от вихъра
на болният ум.
Разрухата желаеше ти,

но постигнатото хареса ли ти?
Сега си там
отсреща
затворен завинаги
наблюдаваш своето творение
искаш да го спреш
ала късно е уви,
някой до теб ще мълви
че ти си краля на хаоса
хаоса в умовете на изгубените
в огнената клада.
Потърси пощада
Потърси наслада
Но намери само омраза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тарададам All rights reserved.

Comments

Comments

  • Текстове.... мдааааааам. Не знам за песен или за стих, но на мен много ми пасват!
  • Чакай сега да се разберем.Навремето Том Арайа от Слейър отговори на журналистически въпрос относно омразата и бруталността в текстовете му,че всъщност той е именно срещу омразата и бруталността.Тогава и аз бях на 14-15 години и направо го намразих тоя човек, защото истински вярвах,че текстовете са огледало на неговите виждания.И все пак ти текстове за блек метъл ли пишеш или се опитваш до пишеш поезия?
  • "За злобния светът е зъл и злобен/ и вижда той във всекиго подобен"(Шекспир)
    ами мисля, че всеки има моменти на злоба, когато нервите ти едва издържат, сякаш трябва да балансираш роял върху косъм и просто ти се иска да изкараш едно БеФеГе и да избиваш наред всичката отвратителна сган що пъпли по земята...
    абе важното е да се осъзнаеш преди да си прекрачил прага на оръжейния и да погледнеш към собствената си черна същност, а не да хвърляш змии и отрови всред хората, които не заслужават да бъдат мразени... пролет е, все пак
  • Да наистина Краля на хаоса е обречен на омразата и самотата. Но той трябва да съществува за да може да разрушава и да проправя път на творчеството и порядъка.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...