31 мар. 2006 г., 17:12

царят на хаоса

889 0 4
кълба от дим и прах
останали от този крах
се издигат и падат
по празната улица
отваря се адът
в човешките лица.
Лампите са слепи
певците неми
принципите натрошени
вратите отворени
умовете разпилени
телата отнесени
хаха отнесени от вихъра
на болният ум.
Разрухата желаеше ти,

но постигнатото хареса ли ти?
Сега си там
отсреща
затворен завинаги
наблюдаваш своето творение
искаш да го спреш
ала късно е уви,
някой до теб ще мълви
че ти си краля на хаоса
хаоса в умовете на изгубените
в огнената клада.
Потърси пощада
Потърси наслада
Но намери само омраза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тарададам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Текстове.... мдааааааам. Не знам за песен или за стих, но на мен много ми пасват!
  • Чакай сега да се разберем.Навремето Том Арайа от Слейър отговори на журналистически въпрос относно омразата и бруталността в текстовете му,че всъщност той е именно срещу омразата и бруталността.Тогава и аз бях на 14-15 години и направо го намразих тоя човек, защото истински вярвах,че текстовете са огледало на неговите виждания.И все пак ти текстове за блек метъл ли пишеш или се опитваш до пишеш поезия?
  • "За злобния светът е зъл и злобен/ и вижда той във всекиго подобен"(Шекспир)
    ами мисля, че всеки има моменти на злоба, когато нервите ти едва издържат, сякаш трябва да балансираш роял върху косъм и просто ти се иска да изкараш едно БеФеГе и да избиваш наред всичката отвратителна сган що пъпли по земята...
    абе важното е да се осъзнаеш преди да си прекрачил прага на оръжейния и да погледнеш към собствената си черна същност, а не да хвърляш змии и отрови всред хората, които не заслужават да бъдат мразени... пролет е, все пак
  • Да наистина Краля на хаоса е обречен на омразата и самотата. Но той трябва да съществува за да може да разрушава и да проправя път на творчеството и порядъка.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...