1 abr 2017, 23:37

*** 

  Poesía » Otra
380 7 12

Летим в мислите

по-бързо от птици, 

по черно-белите ивици

на болките и разделите, 

но вместо утеха -

отново треперят ръцете. 

 

Дните бели отлетяха, 

дъждовете поне оредяха

и сълзите имат предели. 

В други очи търсят тунели. 

Моите са вече сухи, безчуствени, изгорели! 

 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "..и сълзите имат предели.
    В други очи търсят тунели.
    Моите са вече сухи, безчуствени, изгорели!"
    Много хубаво стихотворение!
  • Тъжни мисли в красиви рими. Поздрав.
  • Ние летим чрез мислите си.Те стигат там където искаме.Не винаги откриваме щастието.Но винаги го търсим.
    Поздрав!
  • ..."изгорели очи..." - харесах и ме разчувства! Поздравления!
  • Много, много ми хареса, Васи! Силен стих, който заслужава адмирации! Поздравления!
  • С удоволствие прочетох, Василка!...
    Харесва ми, че разработваш значими теми в поезията си!...И тук не изневеряваш на себе си!...Успех и вдъхновение ти желая!...
  • В други очи търсят тунели. ... В други очи търсят себе си. Хубав стих!
  • Браво много хубаво.Поздрави Васе.
  • Хареса ми!
  • Браво!😍
  • Силно!
  • Тъжни констатации, поднесени в елегантна и оригинална поетична форма. Поздравявам те, Васи! Отива в Любими.
Propuestas
: ??:??