1 abr 2017, 23:37

***

  Poesía » Otra
604 7 12

Летим в мислите

по-бързо от птици, 

по черно-белите ивици

на болките и разделите, 

но вместо утеха -

отново треперят ръцете. 

 

Дните бели отлетяха, 

дъждовете поне оредяха

и сълзите имат предели. 

В други очи търсят тунели. 

Моите са вече сухи, безчуствени, изгорели! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "..и сълзите имат предели.
    В други очи търсят тунели.
    Моите са вече сухи, безчуствени, изгорели!"
    Много хубаво стихотворение!
  • Тъжни мисли в красиви рими. Поздрав.
  • Ние летим чрез мислите си.Те стигат там където искаме.Не винаги откриваме щастието.Но винаги го търсим.
    Поздрав!
  • ..."изгорели очи..." - харесах и ме разчувства! Поздравления!
  • Много, много ми хареса, Васи! Силен стих, който заслужава адмирации! Поздравления!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...