Летим в мислите
по-бързо от птици,
по черно-белите ивици
на болките и разделите,
но вместо утеха -
отново треперят ръцете.
Дните бели отлетяха,
дъждовете поне оредяха
и сълзите имат предели.
В други очи търсят тунели.
Моите са вече сухи, безчуствени, изгорели!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
В други очи търсят тунели.
Моите са вече сухи, безчуствени, изгорели!"
Много хубаво стихотворение!