1 апр. 2017 г., 23:37
Летим в мислите
по-бързо от птици,
по черно-белите ивици
на болките и разделите,
но вместо утеха -
отново треперят ръцете.
Дните бели отлетяха,
дъждовете поне оредяха
и сълзите имат предели.
В други очи търсят тунели.
Моите са вече сухи, безчуствени, изгорели!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация