* * *

Всеки ден я срещаш -

замечтана, мълчалива.

И крадешком поглеждаш,

когато вечер си отива.

Следиш всеки трепет

и всяка нейна дума мила,

очакваш във неделя в девет

да се появи - тъй нежна и красива.

Ще те погледне с черните очи,

в които тъгата си почива,

и въпреки че винаги мълчи,

мисълта ù ще разбираш.

Очи и поглед странен,

защо съм тъжен

от нежността жестока?

Какво целиш, кажи!