11.10.2012 г., 10:15 ч.  

* * * 

  Поезия
367 0 0

 

Всеки ден я срещаш -

замечтана, мълчалива.

И крадешком поглеждаш,

когато вечер си отива.

 

Следиш всеки трепет

и всяка нейна дума мила,

очакваш във неделя в девет

да се появи - тъй нежна и красива.

 

Ще те погледне с черните очи,

в които тъгата си почива,

и въпреки че винаги мълчи,

мисълта ù ще разбираш.

 

Очи и поглед странен,

защо съм тъжен

от нежността жестока?

Какво целиш, кажи!

© Павел Грамадов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??