Всеки ден я срещаш -
замечтана, мълчалива.
И крадешком поглеждаш,
когато вечер си отива.
Следиш всеки трепет
и всяка нейна дума мила,
очакваш във неделя в девет
да се появи - тъй нежна и красива.
Ще те погледне с черните очи,
в които тъгата си почива,
и въпреки че винаги мълчи,
мисълта ù ще разбираш.
Очи и поглед странен,
защо съм тъжен
от нежността жестока?
Какво целиш, кажи!
© Павел Грамадов All rights reserved.