25 abr 2009, 18:12

* * *

  Poesía
509 0 0

* * *
Има те... Там си, скрита в мъглата,
вглеждам се силно там в далечината,
гледам те, мечтая и трепет в душата
заражда се бързо и тръгвам нататък.

Знам, че си там, виждам те по-ясно,
пламъкът на любовта ми не иска да гасне,
и тръгвам към теб замечтан и се смея,
пред твоята красота, мила, всичко бледнее.

Но ето, че нещо пред мене застава,
а образът твой бавно се отдалечава,
боря се силно - искам да те върна,
искам поне още веднъж да те зърна.

Но мъглата гъста от мен те отне,
вече не виждам твоето красиво лице,
и пак аз оставам сам и замислен...
... Ще те търся вечно в мъглата сребриста!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...