* * *
Има те... Там си, скрита в мъглата,
вглеждам се силно там в далечината,
гледам те, мечтая и трепет в душата
заражда се бързо и тръгвам нататък.

Знам, че си там, виждам те по-ясно,
пламъкът на любовта ми не иска да гасне,
и тръгвам към теб замечтан и се смея,
пред твоята красота, мила, всичко бледнее.

Но ето, че нещо пред мене застава,
а образът твой бавно се отдалечава,
боря се силно - искам да те върна,
искам поне още веднъж да те зърна.

Но мъглата гъста от мен те отне,
вече не виждам твоето красиво лице,
и пак аз оставам сам и замислен...
... Ще те търся вечно в мъглата сребриста!...