Apr 25, 2009, 6:12 PM

* * *

  Poetry
510 0 0

* * *
Има те... Там си, скрита в мъглата,
вглеждам се силно там в далечината,
гледам те, мечтая и трепет в душата
заражда се бързо и тръгвам нататък.

Знам, че си там, виждам те по-ясно,
пламъкът на любовта ми не иска да гасне,
и тръгвам към теб замечтан и се смея,
пред твоята красота, мила, всичко бледнее.

Но ето, че нещо пред мене застава,
а образът твой бавно се отдалечава,
боря се силно - искам да те върна,
искам поне още веднъж да те зърна.

Но мъглата гъста от мен те отне,
вече не виждам твоето красиво лице,
и пак аз оставам сам и замислен...
... Ще те търся вечно в мъглата сребриста!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...