Apr 25, 2009, 6:12 PM

* * *

  Poetry
507 0 0

* * *
Има те... Там си, скрита в мъглата,
вглеждам се силно там в далечината,
гледам те, мечтая и трепет в душата
заражда се бързо и тръгвам нататък.

Знам, че си там, виждам те по-ясно,
пламъкът на любовта ми не иска да гасне,
и тръгвам към теб замечтан и се смея,
пред твоята красота, мила, всичко бледнее.

Но ето, че нещо пред мене застава,
а образът твой бавно се отдалечава,
боря се силно - искам да те върна,
искам поне още веднъж да те зърна.

Но мъглата гъста от мен те отне,
вече не виждам твоето красиво лице,
и пак аз оставам сам и замислен...
... Ще те търся вечно в мъглата сребриста!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....