12 ago 2019, 14:33

***

  Poesía
1K 3 2

 

И нервни тръпки побиват цялото тяло.
И страшни импулси тресат ме в мъгла.
Аз тичам над бездни - надничам в безкрая,
но тайни вековни не ще разплета.

 

Ще виждам в безкрайните бездни под мене
лазурен отблясък на пламък смутен.
Душата ще търси, ще вика и стене,
напразно - отдавна далеч си от мен.

 

17.09.2002

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© РоузМадърColdRevenge Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Младен! Радвам се, че оцени по този начин стиха ми. Желая ти много вдъхновен ден!
  • "Аз тичам над бездни - надничам в безкрая,
    но тайни вековни не ще разплета."

    Прекрасно казано - като прозрение! Без стихоплетства и увъртания. Поздравявам те, Самовила!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...