12.08.2019 г., 14:33 ч.

*** 

  Поезия
731 3 2

 

И нервни тръпки побиват цялото тяло.
И страшни импулси тресат ме в мъгла.
Аз тичам над бездни - надничам в безкрая,
но тайни вековни не ще разплета.

 

Ще виждам в безкрайните бездни под мене
лазурен отблясък на пламък смутен.
Душата ще търси, ще вика и стене,
напразно - отдавна далеч си от мен.

 

17.09.2002

© Хел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Младен! Радвам се, че оцени по този начин стиха ми. Желая ти много вдъхновен ден!
  • "Аз тичам над бездни - надничам в безкрая,
    но тайни вековни не ще разплета."

    Прекрасно казано - като прозрение! Без стихоплетства и увъртания. Поздравявам те, Самовила!
Предложения
: ??:??