12 авг. 2019 г., 14:33

***

1K 3 2

 

И нервни тръпки побиват цялото тяло.
И страшни импулси тресат ме в мъгла.
Аз тичам над бездни - надничам в безкрая,
но тайни вековни не ще разплета.

 

Ще виждам в безкрайните бездни под мене
лазурен отблясък на пламък смутен.
Душата ще търси, ще вика и стене,
напразно - отдавна далеч си от мен.

 

17.09.2002

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© РоузМадърColdRevenge Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Младен! Радвам се, че оцени по този начин стиха ми. Желая ти много вдъхновен ден!
  • "Аз тичам над бездни - надничам в безкрая,
    но тайни вековни не ще разплета."

    Прекрасно казано - като прозрение! Без стихоплетства и увъртания. Поздравявам те, Самовила!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...