Це Ка

Централният ни комитет се е събрал

с братския ни цигански квартал,

сбира усърдно каймака в чиния,

а той се оказва мръсна помия...

Живяхме дълго като лъва и конете,

преживяхме кротко като кози сред овцете,

жално по славното минало страдахме,

но сияйно бъдеще така и не видяхме...

Упорито сглобявахме шевна машина,

а тя все се оказва оръжейна доктрина;

пак носим скотското си бреме,

пак чакаме честитото сегашно време...

И пак се пита отчаяно отбора:

"Кога ще заживеем като нормални хора?"...