Целинà

24 dic 2012, 14:28 2019-03-17T17:39:32+02:00

Poesía » De amor, Filosófica

554 0 2

Идваш отново със залеза,

мое очаквано зрънце!

Огънят в тебе изтля ли?

Виждам - съвсем си премръзнало...

Нежния полъх ти пратих,

който при мене те връща.

Жадно целувай земята ми!

Враствай стремително, дръзко!

Лудо прегръщай ме с кълнове...

Лесно не ще ме наситиш.

Бавно нагоре ще плъзнат

моите сокове скрити,

за да ти влеят вълшебство…

Твоят сън пак ще е сладък!

Аз ще те вдишвам до себе си

с пълна и чиста отдаденост...

Ще разговарям беззвучно

в тихата нощ със звездите...

Тайни всемирни ще уча...

Ще се докосвам до истини...

И светове непознати…

Знам, щом погали те ласкаво

с розови пръсти зората,

ти ще си вече пораснал,

мъдроузрял стрък пшеничен.

Ще полетиш с ветровете!

Няма в пръстта ми да гниеш!

В хляб превърни се и с двете си

длани раздавай на другите...

Скрий само моето зрънце.

И не забравяй, че трудно

можеш без мен да възкръснеш!...

Албена Димитрова

1983 г.

София.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anabel7 (Албена Димитрова)

2012-12-26T21:16:55+02:00

Благодаря! И аз прочетох стихотворенията ти. Харесаха ми "Защото съм птица" и "Красавицата и звярът". Весели празници и на теб и нови успехи в поезията!
toxin (Таня Донова)

2012-12-24T14:36:23+02:00

Много ми хареса, Албена! Различни неща ми хрумват сега, четейки стихотворението ти, но ще се въздържа да анализирам. Усещанията не се анализират! Светли празници и на теб!