Целинà
Идваш отново със залеза,
мое очаквано зрънце!
Огънят в тебе изтля ли?
Виждам - съвсем си премръзнало...
Нежния полъх ти пратих,
който при мене те връща.
Жадно целувай земята ми!
Враствай стремително, дръзко!
Лудо прегръщай ме с кълнове...
Лесно не ще ме наситиш.
Бавно нагоре ще плъзнат
моите сокове скрити,
за да ти влеят вълшебство…
Твоят сън пак ще е сладък!
Аз ще те вдишвам до себе си
с пълна и чиста отдаденост...
Ще разговарям беззвучно
в тихата нощ със звездите...
Тайни всемирни ще уча...
Ще се докосвам до истини...
И светове непознати…
Знам, щом погали те ласкаво
с розови пръсти зората,
ти ще си вече пораснал,
мъдроузрял стрък пшеничен.
Ще полетиш с ветровете!
Няма в пръстта ми да гниеш!
В хляб превърни се и с двете си
длани раздавай на другите...
Скрий само моето зрънце.
И не забравяй, че трудно
можеш без мен да възкръснеш!...
Албена Димитрова
1983 г.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
