25 ago 2017, 9:54

Целият ми свят.. 

  Poesía » De amor
583 2 0
Ти знаеш, че простих се със сънят
и времето понякога го спирам
затворени широко и не спят –
очите ми във нощите се взират
и търсят те във светеща Луна
в небето, побеляло от звезди
във тайните на буйната река
във всички твои тишини...
Ти знаеш ли кога ще си почина –
когато без дъха си те целуна
и устните ни бавно ще се сливат
тогава ще заспя и ще сънувам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??