Aug 25, 2017, 9:54 AM

Целият ми свят..

  Poetry » Love
716 2 0


Ти знаеш, че простих се със сънят
и времето понякога го спирам
затворени широко и не спят – 
очите ми във нощите се взират
и търсят те във светеща Луна
в небето, побеляло от звезди
във тайните на буйната река
във всички твои тишини...
Ти знаеш ли кога ще си почина –
когато без дъха си те целуна
и устните ни бавно ще се сливат
тогава ще заспя и ще сънувам
спокоен, че душата ми в плътта
до твоята душа е тъй утихнала
събрала си го, целият ми свят
във себе си, за да му даваш.
                                Смисъл...

 

Danny Diester
27.07.2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...