12 ago 2014, 8:35

Целувка от звезда

  Poesía » Otra
513 0 0

Приемам на доверие нещата,

които следват моята особа.

Аз вярвам твърдо горе на звездата,

която бди над мен по късна доба.

 

Че тя и вечер над съня будува

и топли покрива на мойта къща.

А сутрин тя в очите ми лудува

и бодрата усмивка тя ми връща.

 

И пуска ме по пътя си да тичам,

белязан тайно с нейната милувка.

А аз по пътя крачките си сричам

и живея всъщност с нейната целувка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...