12.08.2014 г., 8:35

Целувка от звезда

508 0 0

Приемам на доверие нещата,

които следват моята особа.

Аз вярвам твърдо горе на звездата,

която бди над мен по късна доба.

 

Че тя и вечер над съня будува

и топли покрива на мойта къща.

А сутрин тя в очите ми лудува

и бодрата усмивка тя ми връща.

 

И пуска ме по пътя си да тичам,

белязан тайно с нейната милувка.

А аз по пътя крачките си сричам

и живея всъщност с нейната целувка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...