Приемам на доверие нещата,
които следват моята особа.
Аз вярвам твърдо горе на звездата,
която бди над мен по късна доба.
Че тя и вечер над съня будува
и топли покрива на мойта къща.
А сутрин тя в очите ми лудува
и бодрата усмивка тя ми връща.
И пуска ме по пътя си да тичам,
белязан тайно с нейната милувка.
А аз по пътя крачките си сричам
и живея всъщност с нейната целувка!
© Никола Апостолов All rights reserved.