Приемам на доверие нещата,
които следват моята особа.
Аз вярвам твърдо горе на звездата,
която бди над мен по късна доба.
Че тя и вечер над съня будува
и топли покрива на мойта къща.
А сутрин тя в очите ми лудува
и бодрата усмивка тя ми връща.
И пуска ме по пътя си да тичам,
белязан тайно с нейната милувка.
А аз по пътя крачките си сричам
и живея всъщност с нейната целувка!
© Никола Апостолов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
